Трябва добре да „издишваме” дребните грижи, суетата на всекидневието ♥ Дмитрий ЛИХАЧОВ
♥ Животът - най-голямата ценност
Вдишване – издишване, издишване! Чувам гласа на треньора по гимнастика: „ За да поемете надълбоко въздух, би трябвало добре да издишвате. Учете се добре да издишвате, да се освобождавате от „ потребления ” въздух. ”
Животът е на първо място дишане. „ Дух ”, „ душа ”! Едно време, щом някой почине, са казвали:
„ Престана да диша. ”
„ Задушно ” може да бъде у дома, „ задушен ” може да бъде и нравственият живот. Трябва добре да „ издишваме ” дребните грижи, суетата на всекидневието, да отхвърляме всичко, което лимитира придвижването на мисълта, потиска душата и не ни разрешава да възприемаме изцяло живота, неговите благосъстояния и хубост.
Човек би трябвало да мисли за това, което е най-важно за него и за другите, и да отхвърли всички празни грижи.
Трябва да бъдем откровени с хората, да демонстрираме толерантност и да търсим у тях на първо място положителното. Способността да търси и да открива положителното, скритата хубост, обогатява индивида духовно.
Да се забележи хубостта в природата, в селището, в града, по улицата, да се види хубостта в индивида през всички загради от дреболии, значи да се разшири сферата на живота, сферата на това витално пространство, в което индивидът живее.
Дълго търсих тази дума – сфера. Отначало си споделих: „ Трябва да се уголемяват границите на живота. ” Но животът няма граници! Това не е парче земя, оградено със дувар – границите. „ Да се уголемяват рамките на живота. ” И това е неуместно за изразяването на моята мисъл заради същата причина. „ Да се уголемяват хоризонтите на живота ” – звучи по-добре и въпреки всичко нещо не доближава. Максимилиан Волошин е измислил една доста хубава дума – „ окоем ”. Тя значи всичко това, което може да побере, да обхване окото. В случая обаче тази дума не може да бъде употребена, животът не се свежда до всекидневните ни битови усещания. Трябва да умеем да усещаме и даже да виждаме това, което е отвън рамките на нашето усещане, да имаме своебразно „ предусещане ” за новото, което ни се открива или може да ни се открие. Най-голямото благосъстояние в света е животът – непознатият, личният, на животните и на растенията, на културата, животът във всичките му измерения – минало, настояще, бъдеще... Животът е безпределно бездънен. Ние непрекъснато срещаме неща, които по-рано не сме забелязвали и които ни поразяват със своята хубост, непредвидена мъдрост и неповторимост.
От: „ Писма за положителното и прелестното ”, Дмитрий Лихачов, ДИ „ Народна култура ”, 1986 година
Снимка: ru.wikipedia.org
